– Добре съм – отвърна Полина на всички въпроси и отмести поглед.
– Точно така?
Можах и да не питам. Полина винаги имаше всичко добро, страхотно и най-хубавото . Ботуши които има са много скъпи , празнуващи втората си годишнина? Да вървиш от работа? За автобуса имаш дребне , но ходенето пеша е по полезно, нали знаете? Сега да го знайте!
Впоследствие всички се отърваха от Полина. Всичко е на ред при този човек, защо трябва да се месете в душата? Или трябваше да дойдеш при нея без да се обадиш и да се опиташ да разбереш : какво не е наред с Полина?
На фона на това благополучие, по-неочаквани бяха новините:
– За Полина чух? Тя остави децата си, напусна съпруга си, напусна работата си и си тръгна! Къде? И дяволът не знае! Телефонът не е на разположение, страниците в социалните мрежи са премахнати! Казват, че съпругът й е бил дори задържан от полицията! Само се появи Полина, показа, че е жива и здрава и изчезна отново, дори не видя децата!
Полина беще осъдена от всички. Всичи познати , дори хора минаващи около нея
– Живеех като кралица без никви грижи ! Какво не е беше достатъчно на нея ? Вероятно, приятеля се намери, и избяга към него! Съпругът й построил къща!
„Съпругът й е построил къща!“ – и да не спорите . Освен ако можете разберете така ли е наистена.
В построената къща не само Полина живее със съпруга си и с две деца, но и с всички роднини на “строителя”. Ако конкретно, тогава майка, баба с дядо и по-малка сестра в компанията на своите домашни любимци: две кучета и три котки. Вечните гости продадоха апартаментите си, наслаждавайки се на гостоприемството на техния син и съпругата му. Но как иначе, те са гости ! И така, в случай на развод, Полина не е ограбила бедния съпруг , къщата е записана на майка му.
Закуски, обяди и вечери за цялата роднина е била приготвена от Полина. В свободното си време от работа, деца и градина. Освен това тя приготви няколко варианта за ястия: бабата и дядото нямат част от зъбите си и им е трудно да ядат , а 24-годишната сестра на Полина не яде месо, риба и яйца. Още Полина вареше каша за кучета.
Градината е отделна тема. Малка част от земята, на която според идеята на Полина трябваше да се разположи цветна градина . Но не съпругат й и неговите родителе решиха да купят прасета и кокошки.
– Не! Ти си луд! Страдам, че я ядеш с мен! Не искам да видя прасетата и птиците, които по-късно ще ги заколиш!
Полина работи в магазина, прекарваше цял ден на крака. Тя също трябваше да се прибира от работа пеша: съпругът нарежда заплатата на жената, определяйки осъществимостта на всички разходи. И смяташе, че 40 рубли на ден, ще истигнат на нея : Полина има до работа 4 километра в една посока! – Дядовете, преди вървяха по 15 километра всеки път до училище, и нищо!
Деца. Гордостта на всяка майка, нейната радост и надежда за задоволителна старост. Децата на Полина бързо възприеха начина на общуване на по-възрастните роднини и бързо започнаха да наричат майка си отвратително „хей, ти”. На Полина беше забранено да ходи на училище на родителски срещи, под предлог: „Мамо, престани да ни излагаш !“
Екскурзии на юг. Да, имаше. Съдейки по гореспоменатото, не е трудно да се разбере в ролята на коя точно Полина е отишла да почивка : грижата за бабата и дядо на съпруга й е била изцяло на раменете й . Две седмици на морето, но нито един път е влезнала във водата ? Става дума за „юг“ на Полина.
Изминаха две години от заминаването на Полина . След година тя ще бъде на 40. Сега Полина се намере работа, взе под нам малка къща по край морето и плаща издръжки на деца. Още няколко години и Полина ще бъде най-накрая свободна.
Нейната първа , в продължение на много години, купина рокля, измъчвана от разкаяние: “Може би ще бъде по-добре да изпратите парите на децата?”.
– Знаеш ли, аз съм почти на четиридесет. И току-що започнах да живея. Когато успях да се превърна в „леля” – не забелязах. Но помня много добре деня, в който от тази „леля” отново се превърнах в жена. В жена, която има цял живот напред: чакайки автобус с малка чанта, документи и 40 хиляди рубли, откраднати от бившия й съпруг.
Не съжалявам, че съм оставила всичко. Съжалявам, че не съм направила това преди. Имам един живот и осъзнах, че не искам да го посвещавам на обслужване на други хора. – казва Полина.
