Защо не всеки родител е достоен за уважение и помощ на старини

Вероятно мнозина са запознати с такова широко разпространено мнение, че щом си родил много деца, означава, че си си осигурил добра старост.

Повечето семейства са отдадени на такава философия. Те се опитват на младини да си осигурят комфортна старост. Неведнъж сме говорили за такива семейства, в които има много деца със само една цел – да получат помощ от държавата.

Човешкият разум обаче няма граници. Има и категория родители, които се опитват да отгледат децата си като роби, които ще им служат на старини.

Имам една клиентка, доста млада, на 35-37 години. Всеки месец тя води възрастната си майка в салона ми. Аз бях изумена от нейната доброта и мислех, че по този начин трябва да се държим с майките си. Но илюзиите ми за идеалната дъщеря и майка бяха разсеяни, когато дойдоха за поредната процедура и се оказа, че дъщерята няма достатъчно пари за допълнителни грижи за майка си.

Тогава майка й й се развика и й нареди да намери пари и да се върне в салона. Честно казано всичко това ми се струваше безумие. Дъщерята започна да убеждава майка си да не прави допълнителни процедури. Но тя продължаваше да крещи и да обвинява дъщеря си, че е неблагодарна кучка, която изобщо не е трябвало да ражда.

Жената просто не можеше да понесе всичко това, остави истеричната си майка в салона и излезе със сълзи на очи.

Оказа се, че самата майка все още работи, постоянно пътува и изисква от дъщеря си всичко, за което й е жалко да харчи пари, защото спестява за поредната почивка.

Тогава разбрах, че не всички родители са достойни за уважение. Да, точно! Нека изявлението ми да е крайно, но да родиш дете не ти дава правото да станеш достоен родител!

Колко такива истории съм чувала от приятелите си, когато двойка ражда много деца с надеждата да подсигури старостта си. Но младите хора, колкото и да обичат и уважават родителите си, в крайна сметка не могат да стоят със старите хора по цял ден.

Може би мнозина ще ми кажат, че детето е длъжно да бъде наоколо, когато родителят е болен, когато има нужда от помощ. Определено е така! Това дори не подлежи на обсъждане. Но в такива ситуации, когато родителският егоизъм е очевиден, не може да се говори за саможертва.