В съвременния свят жителите на повечето развити страни се опитват да изчислят всички източници на доходи и загуби, опитвайки се да установят определен модел, който ще позволи правилно да управлява техните финанси.
Именно при такива изчисления пада планирането на детето в семейството, на което родителят изглежда като копие за вноска, която рано или късно ще се разпадне и ще ви уведоми как и колко усилия са инвестирани в него.
Всичко това обаче не се отнася за бедни семейства, които живеят в не много удобни условия. Те живеят в свой собствен отделен свят, където няма място за логични разсъждения, изчисления, над които чувствата и емоциите поемат.
Защо е толкова често в бедните семейства да има много деца и как бедните родители си представят бъдещето си, ние ще се опитаме да разберем днес заедно.
Наскоро имах възможността да видя репортаж за многодетна майка от Хаити. Тя каза, че има пет деца и не знае как да ги издържа.
Всеки нормален човек в този случай повдига въпроса: „Защо да раждаш пет, когато има достатъчно сили и средства за една?“
Бедните семейства обаче упорито продължават да попълват семейството си, не мислейки какво бъдещето ще очаква техните деца. И има две глобални причини за това:
Първо, това са традиции. Бедните големи семейства се срещат по-често в селата и не са случайни. В крайна сметка там корените на семейните и национални традиции са положени много по-дълбоко, както казват: „Колкото повече деца са в едно семейство, толкова по-силно и непобедимо!”
Всяко дете от своя страна израства и създава отново голямо семейство, като по този начин техният пол става по-голям и преобладава сред общото население на селото и това е сериозен въпрос за селските хора.
Второ, това е единственият начин да доставите на семейството радост. Не е тайна, че селските хора са многократно по-натоварени с притеснения. Сред цялото това безкрайно рутинно и безкрайно притеснение, детето е единственият източник на радост.
Именно оттук започват такива изрази: „Миризмата на родно дете е по-скъпа от миризмата на най-скъпия парфюм“ или „Парите не са основното, основното е любовта“. В тези думи обаче няма лъжа, както може да изглежда на пръв поглед. Такива хора наистина смятат раждането на дете за безценно щастие и тъй като щастието винаги не е достатъчно, те често ги раждат, без да мислят за последствията.
