Съседката ми имаше перфектна къщата. Нито петънце от прах, , всичко . Няма нищо излишно по пода всичко е подредено. Не апартамент, а фотографирана снимка от дизайнерско списание. Дизайнът обаче не е модерен, а поръчка „един на един“.
Винаги съм била ревнива към такива жени. И в края на краищата тя работи от сутрин до вечер, и две деца, и съпруг а дома и изглежда страхотно. Без играчки на пода, без чинии на масата.
Представям си че съм безразборна жена и имам огромна къща с шатра столове и маса а в другия край си представям че има чаша вино , разхварлени чорапи … Каша … Е, няма как та тичам по цял ден с парцал.
По едно време се опитах по някакъв начин да се организирам в това отношение – написах и изпълних всякакви планове за летящата дама , участвах в маратони но във един момент разбрах че нямам достатъчно време и енргия за всичко.
Но съседката всичко беше е супер.
Само година по-късно разбрах причината за тази чистота. Дамата просто оставя децата на вън да играят а тя върши цялата работа
Сутрин чувам писъка й (балконите са ни в съседство – и всичко се чува с от отворените прозорци): „Март на улицата! Тук съм измил подовете.
Децата на съседката не се учеха добре крадяха пари от по-малките им съученици, биеха се за да им отнемат телефона . От училище понякога при тях идваха полиция и настойничество. Но какъв е смисълът? Родителите не пият, работят, хладилникът е пълен, къщата е чиста – вече боли очите … Няма от какво да се оплаквам.
За мен е по-добра във къщата ми да цари каша но да бадем цялото смейство да се смеем разговаряме да мирише на кафе и сладки неща. Редът и комфортът не е всичко, за мен е по важносемейството ми.
Благодаря ви за вниманието!
