Свекърва ми никога не се е карала с мен, въпреки че винаги е имало причини за това.
Веднъж ми се обади и ме помоли да купя буркани, за да ни направи консерви. Казах й, че нямам време, тя нищо не отговори, а сама отиде и ги купи, и ги затвори. Не ме е наричала, че съм лоша домакиня, която не мисли за това как правилно да нахрани съпруга и детето си. После отидохме при нея и си взехме консервите.
Веднъж ни попита дали ще отидем на село с нея да садим зеленчуци, които тя после консервира. Казах й, че не искам да прекарвам този уикенд на село. Тя разбра всичко, взе си такси и замина. И там засади всичко, направи всичко и се върна. И се върна пак с такси, и нито веднъж не се е обадила на сина си в истерия да му каже, че е неблагодарно магаре, което не може да закара майка си вкъщи.
Но с детето тя има отделна любов. Това е друга тема за нашите кавги, които така не се и случиха. Веднъж бях оставила дъщеря си с нея, а тя е намерила отнякъде ножица и си отрязала бретона. Нали разбирате как би го направило едно дете…
Обажда ми се свекървата уплашена и плачейки… Извинява ми се, казва, че била виновна, не я видяла. После завела внучката си на фризьор, но след като ме попита за това няколко пъти.
Е, и какво? Коса, като коса. Пак ще порасне!
Дори, когато детето заспива при нея, тя ми се извинява, тъй като предварително се уговаряме, че ще ми я върне в 9 вечерта.
– Нека да остане тук да спи, а утре ще я заведа на детска градина!
– Не се тревожете, можете да поспите по-дълго, ако пропусне един ден – голяма работа! – А, не може така! Аз ще стана и ще й направя закуска, ще я заведа на детска градина! А вечерта мога да я взема отново, ако имаш някакви ангажименти.
Веднъж ме попита:
– Юли, напълняла ли си?
– Не много! Защо питате?
– Искаш ли да оставам вечер с детето, а ти да ходиш на фитнес?
– О, не, много благодаря, няма нужда.
– Е, гледай, както решиш, аз винаги съм готова. Между другото, купих нови чорапи на Оля, толкова топли, тези дни ще ти ги донеса, ако е удобно.
– Благодаря Ви много, ще Ви се обадя!
Понякога съм нетактична. Но това не е, защото не я обичам или не я уважавам, това е моят характер. И слава Богу, че е интелигентна жена и не ми се сърди за това.
Свекърва ми ме търпи толкова години, за това трябва да й се направи паметник. Тя може просто предпазливо да ми даде нова идея за закуска, като същевременно не ме обвинява, че често купувам готова храна.
Но имам едно златно правило: тя може да дойде при нас по всяко време на денонощието, когато пожелае! В крайна сметка това е къщата на сина й, на внучката й. Тя може да си позволи да ни почука в 2 ч. през нощта!
Но свекърва ми е много скромна. Тя никога няма да дойде без предварително предупреждение. Затова тя е най-желаният и дългоочакван гост в нашата къща.
Виждам всичко това, виждам как се държи с мен, как ме уважава, поради което никога няма да се оплача на мъжа си за нейните обаждания и за упреците й, дори и да ги има.
Ще попитате: “Наистина ли така може да бъде?”
Може, мили мои! Първо, помислете, че тази жена е майка на вашия съпруг. Тогава ще разберете, че нейният образ трябва да бъде неприкосновен, разбира се, а тя, от своя страна, трябва да ви уважава…
Дори да ви е обидила с думи, не бързайте да й отговаряте, просто помислете, че е станало случайно.
Трябва да сте снизходителни към нейните грешки и случайните нарушения. И ще ви се върне добрината!
