През тези 4 месеца, докато тази немлъкваща жена живее с нас, главата ми се поду от изобилието на ненужна информация, и скоро ще ми се появи пришка на езика от необходимостта да отговарям. В нейно присъствие видях един възможен плюс: помощ с детето.
Но, както се оказа, свекървата не дойде изобщо за това. Тя възприе присъствието си в апартамента ни като ваканция: пълен пансион, първокласно обслужване – трансфер и забавление, както и да дрънка глупости на снахата. В очите на свекървата – почивка мечта.
Аз не съм конфликтен човек, за мен е по-лесно да направя това, за което ме молят, отколкото да защитавам гледната си точка чрез конфликт. Никога не споря със свекървата, дори, когато самата Тамара Йосифовна разбира, че говори глупости.
И тъй като тя мисли, че синът й трябва да яде само бъркани яйца, които мрази за закуска, означава, че ще му готвя само бъркани яйца, докато свекърва ще остане вкъщи.
Фактът, че съпругът ми закусва насила, е негов проблем, защото по всяко време той може да помоли майка си да не идва при мен с ученията си за закуска. И след като той е доволен от всичко – защо трябва да провокирам конфликт.
Единственото нещо, което съм готова да защитя, е възпитанието на дъщеря ни, за което на свекървата й беше съобщено по време на бременността ми. Колкото и да е странно, своите импулси да ме критикува като майка, свекърва ми удържаше. Но във всички останали аспекти това не беше така.
За 4 месеца живот под един покрив, свекърва ми ми дотегна толкова много, че започнах да мисля да се преместя при родителите ми, докато Тамара Йосифовна беше вкъщи. Намеквах й и я питах открито, кога тя ще се прибере, в отговор, чувах:
– О, не знам доколко всичко ще се забави. Цветът в каталога бе един, а са боядисали – съвсем друг, не ми харесва. Ще го пребоядисат и ще си тръгна.
И подобни оправдания имаше много.
Веднъж свекърва ми ми каза:
– Нямаш представа колко ти провървя с мен. Знаеш ли аз каква свекърва имам? Досега се страхувам от нея, макар и да не съм момиче вече. Измъчваше ме, както можеше. Присмиваше ми се, както искаше. Като си спомня, чак треперя.
Без колебание се обадих и поканих бабата на съпруга ми да ни посети за една седмица.
Сутрин е, съпругът ми е на работа. Моята любима свекърва отново излива в ушите ми съвети как да се грижа за скъпоценния й син. Звъни се на вратата. Тамара Йосифовна, пита:
– Кого чакаш? Кой идва при теб, докато съпругът ти е на работа? Ти си омъжена жена, помни това!
Свекървата се премести да отвори вратата, весело разтривайки ръцете си в очакване на мъж, който да стои зад вратата. Тя отвори с думите:
– Е, и кой идва при омъжената ми снаха?
– О, Тамарка! Преди 5 минути си мислех за теб: минавах покрай боклука – веднага се сетих за теб. Е, какво гледаш? Хайде, направи ми чай. Донесох торта. Само няма да ти дам – вредно е. Въпреки, че вече нищо няма да помогне на фигурата ти, е, добре – ще те почерпя с едно парче. – Лицето на баба на съпруга ми блестеше от удоволствие, тя не бе виждала снаха си от няколко години.
И какво съвпадение – в същия ден приключи ремонтът на апартамента на Тамара Йосифовна. Тя набързо опакова нещата си, сбогува се и си тръгна.
– Благодаря Ви, много Ви благодаря, че дойдохте! – С цялото си сърце благодарих на бабата на съпруга ми.
– Сега ще сменя спалното бельо, ще се настаните в хола.
– Не, не, няма да остана. Знам защо ми се обади – Тамарка ти е дошла в повече. Свърших работата си, сега хайде, направи ми чай и да тръгвам. Ако има нещо – обаждай се! – Баба на съпруга ми лукаво ми се усмихна.
Сега с оптимизъм гледам към бъдещето – предстоящите посещения на свекърва ми вече не ме плашат и не ме ужасяват. В края на краищата, имам важен стратегически съюзник – свекървата на свекърва ми.
