Преди няколко години бяхме съвсем обикновено семейство. Съпругът ми ходеше на работа всеки ден, вечер ми помагаше да къпя дъщеря. Понякога излизахме цялото семейство някъде през уикенда. Когато се роди втората дъщеря, ситуацията се усложни. Стана ми по-трудно да се занимавам с деца и започнах да укорявам съпруга си, че има възможност да се развивам професионално, а аз седях у дома в четири стени.
Съпругът ми ми помогаще през уикенда, но моралната ми умора и недоволство от рутинните домакински дела се увеличиха. Съпругът ми често се занимаваше с ремонти на автомобили, заминаваше, понякога забравяше да направя нещо, което поисках.
Често се ядосвах, станах раздразнителна. Опитах се да дам най-голямата си дъщеря на детска градина, но тя често боледуваше, така че трудно можях да си почина. Съпругът ми работише от сутрин до вечер, аз напълно спрях да харесвам живота си.
Усетих, че не съм получила нищо от брака, освен куп притеснения, проблеми и самота. Реших да говоря със съпруга си, но поради малки деца, безкраен живот и работа, разговорът беше отложен. Тогава решихме да пишем писма един на друг.
И в писмото беше необходимо да напишем всичко, което едното не му допада на другото и в семейния ни живот. Вечерта децата заспаха и аз започнах да пиша. Написах три листа! Колко съм уморена от майчинската „ваканция“, от нашия брак, от факта, че той винаги е на работа. Че не мога да го правя повече.
Той четеше, замислен. След това той се усмихна и каза: „Е, децата ще пораснат и всичко ще се промени.“ И ми подаде писмото си. Отворих с недоволно лице, в очакване на същите упреци на много страници, адресирани до мен и се готвех да отговоря на всичко това с развод. Отварям един голям лист, на който има само пет думи: “Обичам те такава, каквато си!”
Не очаквах … Очаквах нещо, но не това. Не знаех какво да кажа. Прекарахме този вечер заедно и не исках да обяснявам нищо друго.
Разбрах, че нямам повече хора на света, освен мъжа ми и децата, които ме обичат точно така, каквато съм. Не за професионални заслуги и не за пари. Пазя това „писмо“ и го помня цял живот.
И децата наистина са пораснали … Сега животът ни се промени много. Можем да пътуваме заедно, да посещаваме паркове, музеи, можем да ходим навсякаде.
Понякога си спомням онази вечер и съм толкова щастлив, че мъжът ми беше достатъчно умен да напише тези пет думи в писмо! В противен случай щяхме да се разведем и щастливото ни семейство нямаше да бъде.
Харесвайте, абонирайте се за канала и прочетете по-интересно!
