Съпругът ми каза, че съм била като слугиня за него, а не като любима жена

Оженихме се по любов, поне така си мислех. От пет години бяхме заедно, синът ни беше на три години тогава. Съпругът особено внимателен никога не е бил, честно казано. Не ме е носил на ръце, не ми е дарявал цветя, мислех, че по природа си е такъв.

Изпълнявах ролята си на съпруга изрядно: гладех, перях, готвех за цялото семейство, отделно и на съпруга ми за работа. Разбира се, че се изморявах, нали всички така живеят, като мен.

За моя изненада започнах да забелязвам, че съпругът ми подозрително обръща много внимание на съпругата на съседа ни на вилата. Те също са млади, съпругата му винаги е с маникюр, прическа, облечена модерно, а не като мен. Заради постоянните домашни задължения, нямах време и едно кафе да изпия – така се изморявах.

 

Ходих на работа и вършех всичката работа у дома, работех като вол. Пък онази никога няма да влезе в градината, няма да сготви нещо, но винаги е „нагласена“.

Забелязах, че, ако се случи нещо в тях, съпругът ми веднага бърза да я „спасява“. И вода ще им напомпа, и пещта ще им запали. На тяхната вила той прекарва повече време, отколкото на нашата.

Казах му всичко, каквото мисля. И за моя изненада той ми отговори: „Какво искаш? Да ти дарявам цветя цял живот? Ти си съпруга и майка! Така че твоята работа е да готвиш и переш! Имам нужда от домакиня, а не от кифла с маникюр! Ако си решила да показваш характера си, махай се оттук!“

Това, което тогава преживях от думите му, не мога да го изкажа…

Събрах си в същия ден нещата и с детето го напуснахме. Сега имам друг живот, работя, вече три години са минали.

Той нито желае да вижда сина си, нито издръжка плаща, сякаш не сме в живота му. Но всяко зло за добро, детето ми не се нуждае от такъв „баща”.