Шофьорът на таксито подари на булката букет от бели лалета. Те ще се срещнат отново след много години.

Беше юнски ден. Катя и Дима стояха на входа на къщата си. Момичето имаше красива бяла сватбена рокля и красив скромен воал. Булката нямаше букет и нямаше време за него. Дима хвана такси и тях ги закараха в закс . По пътя влюбените хвърляха един на друг нежни погледи. Таксиметърът се оказа доста добронамерен човек. Той се обърна към младите:

– Имате сватба, нали? Много е вълнуващо, но красиво. Самият аз се ожених наскоро!

Катя и Дима се усмихнаха на таксиметровия шофьор. Погледът на булката се срещна с погледа на млад таксиметров шофьор. Изведнъж в магазин за цветя той се забави и поиска да изчака само няколко секунди. Катя започна да се изнервя:

– Къде е той? Ще закъснем!

– Няма да закъснеем , Катя . Сега той ще дойде, – младоженецът се опита да успокои булката .

Таксиметърът се върна с букет от красиви бели лалета и подаде на булката:

– Това е за вас!

Катя му благодари и се усмихна.

Няколко години по-късно, когато бизнесът на Дима вървеше нагоре и Катя изглеждаше много добре поддържана и богата, съдбата отново ги събра. Искаше да отиде на море, но Дима имаше по-важни въпроси от семейните разходки и събирания. Те вече имаха дъщеря.

Дима извика такси, даде пари и се зае с неотложния си бизнес. Катя не харесваше това и на тази основа често се караха.

Пристигна таксиметров шофьор и му помогна с куфарите. На път за летището той се обърна към своя пътник:

„Познавам те.“ Казваш се Катя, нали?

– Да – каза тя раздразнено.

“Не си ме запомнила?” Този букет от бели лалета …

– Не! – бързо отговори Катя, която през цялото това време ровеше в чантата си.

Шофьорът на таксито вече не каза нищо. Когато пристигнаха на летището, той помогна с куфарите, пожела успешен полет и си тръгна. Катя го погледна и си спомни онзи красив нежен букет. Тя се усмихна. Дъщеря я попита кой е този :

– Моят добър стар приятел – отговори Катя.

Оттогава минаха още няколко години. Този ден Катя искаше да се поглези с маникюр. Тя излезе от салона за красота и спря таксито. Тя седна, позвъни на адреса и се отдаде на спомените на задната седалка, когато изведнъж таксиметровият шофьор заговори:

– Катя? Не си ме запомнила?

– О, ти си! Как си? Тя се зарадва.

– Добре, благодаря. Как си? Как е дъщеря ти, съпруг? Дима?

– Да, Дима. Разведени сме вече няколко години. Той искаше да уреди живота си с по-млада дама. И дъщерята се омъжи за чужденец и замина за Европа. Благодаря, че попитахте.

– Да. Разбирам – каза жалко таксиметърът.

“Как си?” Как е жена ти? Спомням си, че се оженихте малко по-рано от нас с Дима.

– Жената ми напусна преди няколко години. Живея сам.

Това беше някаква странна необяснима връзка. Бяха близки и далеч по едно и също време, но искаха да разговарят помежду си. Затова Игор (това беше името на таксиметровия шофьор) предложи да изпият кафе в кафене и Катя се съгласи. 3 часа минаха бързо. Не забелязаха как се държаха за ръце. Изведнъж Игор я погледна в очите и каза:

“Знаеш ли, не мога да ти предложа нищо.” Нямам богатство и авторитет. Аз съм обикновен таксиметров шофьор, който сякаш се е влюбил във вас. Сигурно звучи твърде банално, но не искам да те пускам!

Катя се усмихна. Не беше изпитвала подобни чувства отдавна. Катя хареса Игор, затова се усмихна и каза:

– И не искам да се връщам в къщата си без теб …