Баба беше вече на 80 години. Тя живееше в отдалечено село. Самата тя се грижеше за фермата, отглеждаше пилета, копаеше градина и правише буркани за зимата, така че внукът да дойде при нея и да се наслади на най-естествените продукти.
И внукът не дойде. Синът на старата жена също не я гледа дълго време. В къщата на съседа имаше телефон. Старата жена понякога отивала при тях и молила да набере телефонния номер на сина си. Той бързаше да прекрати разговора, когато майката му говореше за градината, пилетата.
Тогава тя се обадила на внука си и го поканила в дома си. Внукът каза, че няма време. Той обеща скоро да дойде при баба си, щом нещата вървят добре. Баба вярвала, седяла и чакала внука си.
Никой освен младия мъж на съседката не помогна на баба . Той направи всичко, което тя поиска. Още веднъж бих могла да помоли крушка да се смени , да копая градина или просто да събера череши от дърво. Човекът с радост се притече на помощ и свърши цялата работа. И в знак на благодарност старата жена му направи вкусни торти и извади сладко, за да пие чай.
Един ден баба реши да го провери. Тя каза, че ще остави къщата си при него, когато умре. Човекът поискал повече да не мисли за смъртта, а след това учтиво отказал наследството й, като казал, че той й помага само от доброта.
Тогава бабата решила да провери и внука си. Тя му се обади и каза, че тя е пренаписала завещанието си и е оставила цялото наследство на един съсед. Щом внукът чул за това, веднага побързал към баба си. Няколко дни по-късно той вече стоеше на прага на къщата на баба си. И първото нещо, което каза, беше изобличение към баба му.
Във всеки възможен начин той убеждавал да не прави такава глупост. Човекът обикаля стаята и оценява собствеността на старата жена. В този момент горката жена разбрала кой е по-скъп за нея!
