Седяхме с дъщеря ми и плакахме. Бяхме изоставени. И двете. С разлика от два дни. Тя – от приятеля си, аз – от съпруга ми. И двамата са страхливци. Не се осмелиха дори в лицето да ни го кажат. Лени получи съобщение в социалната мрежа. Аз – SMS. Есемес! След 20 години брак. Жалък есемес! Дори се оказах недостойна за разговор.
Съпругът дойде два часа след SMS-а. Събра си дрехите и си тръгна. Мачото на Лени изчезна два дни по-рано, когато у дома нямаше никой. Час плакахме. После започнахме да решаваме какво да правим.
– Да сменим бравата. Моят тъпанар взел ключовете с него. Заедно с дрехите.
Помислих си. Лени е права. Сменихме я.
– Мамо, нека всичко да изхвърлим? И на татко, и на моя глупак?
Събрахме нещата. Сложихме ги в чували. Изхвърлихме ги. Прегледахме съдовете. Двама души не се нуждаят от тон тенджери и тигани. Раздадохме ги на съседите.
Инструментите на съпруга ги продадохме. В знак на свобода. Всяка вечер гледахме филм. Ядохме сладолед. Правихме си салати. Разхождахме се. У дома е тишина и спокойствие. Сметките за апартамента приятно ни изненадаха. Тоалетната винаги е свободна. Продуктите започнаха да излизат три пъти по-евтино. Взехме си коте.
Първата мъка свърши. Изоставиха ни и толкова. Трябва да се живее. Лени е още млада. Тя е само на деветнадесет години. Аз съм на четиридесет. Животът тепърва започва. Подадох молба за развод. Съпругът ми напусна моя апартамент в замяна на обещание да му върна колата. Похвали ми се и с новата му дама. Която е по-голяма от нашата дъщеря само с три години. Имало семейство – няма семейство. Случва се.
Времето помогна. Шест месеца по-късно Лени отиде на среща. Аз работих. Разведох се. Престанах да мисля за бившия си съпруг. Фитнес. Добър фризьор. Шефовете оценяват желанието ми за работа. Съпругът се върна. И половин година не е минало от официалния развод. С дрехите се върна. Не е оценила младата девойка четиридесетгодишния мъж.
При нас как е. Мъжът си тръгна? Те изостави? Пие? Те бие? Не работи? Жената е виновна за всичко. Сама му е позволила.
Не го пуснах. Дъщеря ми ме подкрепи, не иска да знае предателя – баща си. Но всички около мен чакат да променя решението си.
Грешат. Ние сме непознати. Ние сме разведени. Няма бивши деца, но пък бивши съпрузи – обичайна практика.
– И си готова да забравиш всичките двадесет години брак, заради една грешка? – учудва се бившият съпруг.
Готова съм. Но да науча за предстоящия развод чрез SMS съобщение: „Трябва да се разведем, обичам друга” – не мога да простя. Не беше достатъчно смел, за да седнем и да поговорим. Гледайки ме в очите. А ме заряза…като момиченце. И това е след двадесет години брак. Не. Няма да простя.
