Кира Ивановна беше в старчески дом почти една година. Тя имаше три деца, но никой не посмя да се грижи за нея. Поне Кира Ивановна не беше виждала сина си от няколко години и дори не беше му чула гласъ . Дъщерите оправиха живота си и в къщата им нямаше място за нея .
Тя погледна през прозореца към красивия сняг. Беше последният декемврийски ден. За щастие този ден беше и нейният рожден ден. Тя затвори очи и с тъжна усмивка си спомни своя бурен живот. Обичаше съпруга си, грижеше се за деца си , работеше
Тя управляваше всичко и винаги предизвикваше възхищение. Когато съпругът почина, момичетата живееха в семействата си, отгледаха децата си!
Съквартиранттак изчезна някъде. Кира веднага си помисли, че вече й е скучно да седи с нея в една. От тези мисли тя се събуди от почукване на вратата. Бабите влязоха от съседните стаи с подариха на нея голяма торта и плетени чорапи:
– Честит рожден ден, Кирочка!
– О, момичета, толкова неочаквано! А,за това ти си изчезнала – обърна се към нейната съседка.
– Е, имаш празник! Духай свещите.
Тогава те седнаха и дълго разговаряха за всичко, хапваха торти, пиеха чай. Няколко часа по-късно отпразнувахме Нова година заедно и гостите започнаха да се разпиляват. Кира остана сама със съседката си, който веднага заспа. През сън Кира чу гласа на сина си в далечината:
– Мамо! Събудете се, тук съм! Честит рожден ден на теб!
Кира просто се усмихна. Дори насън сякаш по бузите й течеха сълзи. Тя се радваше на този кратък момент.
– Мамо? Болна ли е? Какъв е въпросът с нея?
– Не, тя се чувстваше отлично! – се чу гласът на директора на старческия дом.
Тогава Кира отвори очи и видя сина си Майкъл.
– Това не ли е мечта? Помисли тя …
– Не, не мечта, мамо! Дойдох за теб! Събуди се Честит рожден ден
– Благодаря, синко – прегърна го тя и заплака .
– Пригответе се, мамо. Отиваме в нашата къща!
– Но …
– Не, но! Не знаех, че сестрите те изпратиха тук. Реших да дойда днес . Имаш внук и снаха. Те очакват с нетърпение.
Кира погледна, опитвайки се да разбере дали всичко това е истинско.
– Е, какво гледате? Отгледала си истински син!
Кира Ивановна просто се усмихна нежно. Няколко часа по-късно те вече бяха вкъщи!…
