Само 6 години … За разликата между 40-годишно и 46-годишно момиче

Като си спомня каква съм била преди шест години и оставам изумена от този контраст. Сега изобщо не съм същата, както, когато бях на 40. И не става дума за сивата коса и бръчките. Само теглото остана непроменено. Останалото всичко е променено. Дори миглите.

А разликата е само 6 години… На 40 години не носих кецове с рокли. И просто не носих рокли.

Никога не съм излизала от вкъщи без да си гримирам миглите. Сега балсамът за устни е най-бързо свършващият елемент на козметиката.

Преди шест години се смях на термина “криза на средната възраст”. На 46 и аз я преживях.

На 40 години ме дразниха домашните на децата, които не ги правиха. На 46 години правих ги сама. Моите. И не винаги оценките бяха високи.

На 40 години аз смятах депресията за участ на слабите. На 46 тя стана част от моята история.

На 40 години не гледах телевизионни предавания и предпочитах да правя домакински задължения пред четенето на книги. Сега е обратното.

На 40 години контролирах всичко. На 46 г. се отървах от тази зависимост.

На 40 години се тревожех какво ще кажат хората за мен. Сега самата обичам да говоря за тях. По-често – да се възхищавам. А за другите просто не говоря.

На 40 години се тревожех за бъдещето си. На 46 г. осъзнах, че днес е по-важно от утре.

На 40 години се опитах да направя хармонична среда, в която се намирам. Сега не е необходимо да търся хармония. Тя винаги е там благодарение на средата.

На 40 години много неща не ми бяха достъпни. Основният приоритет бяха моите деца и семейството. Сега децата пораснаха, отваряйки нови възможности за мен. Много от нещата, които изглеждаха единствено правилни на 40, сега не са такива.

На 40 г. имах ясни убеждения по всеки повод. На 46 г. осъзнах, че нещата и събитията може да не са такива, каквито ни изглеждат.

На 40 години се страхувах да направя нещо глупаво. На 46 не се страхувам да направя избор, ако мога. Не, не говоря за глупости.

А и още на 40 години не можех да си представя деня си без чаша добро вино за вечеря. Сега забравих дори и вкуса му.

На 40 години не съм писал. Сега, без това занимание не е възможен нито един от дните ми.

И това са само 6 години. От друга страна – още един живот. Толкова различен. Със загуби и придобивания. Но толкова прекрасен.
Сега наистина не вярвам, когато ми казват: „Ама ти не си се променила изобщо!“ Не е вярно това. Не е вярно.