Един ден продавач на цветя отишъл при фризьор . Когато майсторът завършил прическата и настъпил редът за плащане, той каза: „Няма да взема пари от теб, защото до края на седмицата работя безплатно, доброволно, така да се каже.“
Продавачът на цветята казал „благодаря“ и си тръгнал. На следващия ден, когато
фризьорът дошъл на работа и намерил на вратата бележка с думи за благодарност и голям букет от прекрасни рози.
След известно време сладкар дошъл до същия фризьор. След като фризьорът направил
прическата , готвачът на сладкиши искал да плати за предоставената му услуга, обаче
фризьорът казал: “Няма да взема пари от теб, защото до края на седмицата работя безплатно, на доброволна основа.” Сладкарят се усмихнал и си тръгнал.
А на следващия ден фризьорът намерил до вратата бележка с думи на благодарност и
ароматизирани торти. До фризьора дошъл и сенаторът. Когато искал да извади от джоба си пари да плати, фризьорът му казал същото, което и на другите клиенти: „Няма да взема пари от теб, защото до края на седмицата работя безплатно, на доброволна основа.“ Сенаторът се зарадвал и си тръгнал.
На следващия ден, когато фризьорът дошъл на работа, 3 сенатора, депутати, и техните
помощници, кметът на града, няколко държавни служители, секретарката на кмета,
съпругата на кмета и пет деца вече го чакали там.
Това е основната разлика между нас – обикновените хора – и тези „велики” хора, които
управляват всичко.
Хареса ли ви притчата? Тогава кажете на приятелите си за нея!
