Понякога и така се случва. Бях очарована от съпруга на любовницата на моя съпруг

Първия си мобилен телефон моят съпруг си купи през 2001 г., оттогава никога не е било така, че да го включва на безшумен режим.

Но винаги има първи път. Телефонът не е бил дори на вибрация, а изцяло на безшумен режим. На него често му се налагаше да се обажда на приятели и колеги.
Тогава веднага разбрах, че има причина да крие нещо. Започнах да го наблюдавам по-внимателно. Забелязвах и други признаци.

Съвременните смартфони с пръстов отпечатък – странна защита. Съпругът спи дълбоко. Един ден, когато вече имах достатъчно признаци, реших да проверя, взех му телефона, сложих му пръста и получих достъп. От първите редове в чата с някоя си Марина исках да вия от отчаяние.

За да не направя истерия през нощта, изпих успокоително. Опитах да събудя трезвеността на ума си. Прецених вариантите за развитие на събитията.

Животът ми никога няма да бъде същият, абсолютно не бях готова за това. А тук:

„Обичам те, Марина!“…

Затова реших, че първо ще обмисля по-внимателно всички варианти и след това спокойно ще говоря със съпруга.

Той не отрече, опита се да ми обясни нещо за причините, но аз не го слушах, а виждах само болка.

Решихме, че ще изчакаме ваканцията, когато децата заминат за лагер, после ще вземем решение за развод, а за сега съпругът живее на дивана.

Някъде седмица по-късно в следобедния час се позвъня, беше мъж, пиятно изглеждащ:

– Хм, вие ли сте Ксения?

– Да.

– Аз съм Дмитри, не мислех, че сте толкова…

– Не Ви разбирам, по какъв въпрос сте тук?

– Съжалявам, просто Ви представях по друг начин. А Вие сте толкова хубава…

Мъжът най-накрая събра мислите си, оказа се, че той е съпругът на самата Марина, в която е бил влюбен мъжът ми. Той дойде при мен, вярвайки, че ще можем да се разберем добре.

Очаквал да види някаква си стара жена, измъчена от живота. Говорихме с него дълго време. Никога не съм мислила за това, как мъжете издържат на женската изневяра. Не съм си и помисляла, че е толкова трудно за тях.

Опитах се да го подкрепя, препоръчахму успокоително, много се тревожеше за дъщеря си, че жена му можела да ограничи комуникацията с нея.

Договорихме се за още една среща, после за друга. Чудех се колко сме отворени един към друг. Вероятно в тази ситуация никой освен Дима не би могъл наистина да ме разбере.

Развод и още един развод. И двамата се сбогувахме с миналото. Всичко мина добре.

Ние се уговорихме с Дима известно време да не контактуваме, за да си дадем време и да подредим мислите си. Отидох на почивка.

Най-накрая видях планините, за които мечтаех толкова дълго. Успокоих се. На летището ме посрещна Дима и го прегърнах. Заедно сме от две години, неприятностите ми донесоха само щастие.

Живот, ти си невероятен!

Бившият съпруг скъса с Марина след няколко месеца. Той все още ми пише, че съжалява за всичко и иска да се върне. Но не, аз съм очарована от Дима, той е моето чудо, а миналото е в миналото.