Помолих тъщата ми да вземе внука, Докато жена ми и аз ще бъдем на почивка. Отговорът винаги ще помня!

Обикновено тъщите или не ги харесват, или са пристрастни към тях.

Обаче, моят колега винаги говореше за майка на жена си с голямо уважение. На въпроса ми, каква е тайната на добрите му отношения със тъщата си, той ми отговори:

“Когато се ожених, гледах с предубеждение на бъдещата ми тъща. Чух много истории и оплаквания от моите приятели относно мрънкащи тъщи и си мислех, че това е така със всички”.

 Освен това майка на жена ми беше самотна по време на сватбата ни и затова аз очаквах, че тя ще се намесва в нашето семейство.

Времето минаваше, тъщата ми не проблясваше на хоризонта. Разбира се, всеки ден тя се обаждаше на дъщеря си – редовно чувах как жена ми говореше с нея по телефона, и дотук. После детето ни се роди и си помислих, че сега най-вероятно ще прекарва дни и нощи в нашия апартамент, давайки акъла как да живеем.

Но тъщата ми и тук ме разочарова – тя купи количка, донесе цял куфар пелени и отново тихо изчезна. Тя, разбира се, помагаше с гледането на детето ни, когато на жена ми спешно се налагаше да отиде до поликлиниката или на зъболекар. И това беше цялата помощ.

Но в един ден ми се роди страхотен план. Идваше лято и аз предложих на жена ми да отидем някъде на почивка на морето. И през това време, да оставим детето ни на майка й – така или иначе, тя е сама и нека да се порадва на внучето си. Жена ми се усмихна и ми каза лично да говоря за това с майка й.

Идвам при тъщата ми не е с празни ръце, а с бонбони. Тя ме посрещна с усмивка и ми направи чай. Казвам й, че би било хубаво на внука й да прекара лятото с баба си, докато родителите му малко ще починат и ще са заредят с нови сили на морето. Тя ме изслуша и отговори…

Разбира се, мога да взема внука си при мен през лятото, не е трудно за мен. Но кажи ми, мили мой зет, кога ще имаш още възможност да закараш тригодишен си син на морето? Само тази година.

Защото след една година – това ще бъде четиригодишно момче, който малко вече ще е по-различен. И ти ще загубиш завинаги общуване през цялото лято със сина си, като го изпратиш при баба му. Наистина ли толкова лесно ще ми отдадеш таково съкровище?

И след петнадесет години собственият ти син сам няма да иска да отиде с Вас на морето, защото той ще бъде вече голям и ще има своите приятели. Той бързо ще расте и при теб няма да останат дори и спомени, кога ти за първи път го заведе в вълни на прибоя и го държа за ръка, счастливото си дете.

Как за пръв път му постави морска черупка на дланта и за пръв път построи с него пясъчен замък. Това е преди всичко твоето право! И правото на сина ти да помни, че именно татко му показал морето за първи път, а не някой друг човек.

Повярвай ми, от опит знам, – продължи тя, – нашите деца с нас за много кратък период от живота ни. И всеки миг, прекаран с тях, е уникален и неповторим.
И ти знаеш, много добре се замислих. Спомних си как бях постоянно изпратен в селото при баба ми през цялото лято.

Спомних си как баща ми никога не е имал време за мен – винаги беше зает с работа. След това получи сърдечен удар и се оказа, че наистина нямам какво да си спомня за него. Ето защо през тази година отидохме заедно на морето. И след една година също.

Аз обичам и уважавам моята тъща, защото е наистина мъдра жена.