Аз съм на 35 години. Работя в бюджетна организация и получавам средна провинциална заплата. Преди това живеехме заедно с майка ми и й давах част от заплатата си. Доходът на майка ми е само пенсията, която е малко повече от минималната. Останалата част от заплатата я харчих за себе си – ходих на фитнеса, харчих за момичета, понякога си купувах допълнителни продукти у дома.
Преди шест месеца се ожених. Нямаше сватба, а само подпис. Преместих се при жена ми в апартамента, който й бил оставен от първия й съпруг. Живеем тримата – аз, съпругата ми и дъщеря й (момиче на 7 години).
Жена ми печели малко повече от мен. Вкъщи пестим от всичко. Фитнесът ми стана твърде скъп.
Разбрах, че майка не може да живее без парична помощ от моя страна. Факт е, че имаме тристаен апартамент, а услугите през отоплителния период отнемат повече от половината пенсия на майка ми. Два месеца след началото на семейния ни живот за първи път видях, че майка ми буквално гладува. Това наистина ме закачи. Оттогава й давам по 100 лв всеки месец за апартамента.
В тази връзка възникнаха проблеми със съпругата. За нея този вариант изглеждаше неприемлив. Това нарушаваше нейните интереси. Започнаха укорите, че печеля малко, че не можем да си позволим много, че детето скоро ще бъде първи клас и тогава пак ще ни трябват пари, че не можем да отидем на море и т.н. Онзи ден, тъщата проведе “разговор” с мен, че сега моето семейство това са съпругата и дъщерята, и със сигурност не е майка ми. Тя предложи да помогне на майка ми да й намери работа като чистачка…
Търся си втора работа. Засега неуспешно. Да слушам това всеки ден става непоносимо, мозъкът ми не го побира вече. Обясненията не помагат. Честно казано, започвам да съжалявам, че съм се оженил. Живеех много по-комфортно преди. Разбирам, че ако въпросът с парите бъде решен, проблемът ще изчезне.
Но как да бъде сега: да затворя устата на тъщата? Да не давам пари на майка ми? Да напомни на жена ми, че на дъщеря й също се харчат пари, и то много? Но последното е доста ниско…
