– …Случайно чух това! – казва 35-годишната Надежда. – Прибрах се по-рано, отколкото трябваше… Обикновено, когато асансьорът спира на етажа, в апартамента се чува отлично. Но преди седмица обаче реших да ходя пеша до шестия етаж, нещо като спорт… Разбира се, че Валя не знаеше за това. Стигнах до апартамента, спрях да потърся ключа в чантата си и чух, че вероятно Валя стои в коридора и говори по телефона…
Валя е жената, която идва при Надя два пъти седмично, за да почисти тристайния й апартамент и се справя изключително добре.
Съвсем отскоро Надя не може да спре да хвали работничката си – била прилежна, педантична, отговорна и честна. Работила бързо, почиствала внимателно, не се бъркала в разговорите, не закъснявала, била точна.
Надя чува Валя да разговаря по телефона с нейна приятелка, когато се прибра вкъщи в неподходящ момент.
Валя обаче не разбира, че зад вратата всичко се чуваше…
Стоейки пред вратата, Надя чува много неща за себе си. Всъщност не подбирайки изрази, Валя се изказва по повод личността на своята хазяйка и нейното семейство и липсата на чистота в тях.
– За три дни така разхвърлят този апартамент, че не можеш да си представиш! Аха, да, ядат много, със сигурност не са на себе си!… А колко боклук има, Танче! Навсякъде! Не разбирам, наистина ли толкова ги мързи да си вдигнат дупето и да си изхвърлят боклука в кофата?…Точно, като прасета!…
Надежда е в шок. Винаги е вярвала, че тя и Валя имат страхотни отношения. На Валя не й е лесно да живее, отглежда две деца сама, а Надя много й съчувства и помага – дава й дрехи, обувки, играчки. Наскоро е увеличила заплатата й – за перфектно свършената работа.
– Дори на майка ми я препоръчах.
– Е, майка ти съгласи ли се?
– Не… Майка ми категорично отказа веднага, когато още преди няколко години си говорихме с нея. Тя каза, че докато била на крака, сама щяла да чисти апартамента си, нямала да пуска непознати. Не искала никой да я мрази и да я обсъжда зад гърба й, а това определено всяка работничка го правела… Пък аз й се смях, можеш ли да си представиш? Сочих Валя за пример, че тя не била такава…
…Тогава Надя слезе надолу по стълбите и се качи в асансьора. Когато пристигна, зад вратата цареше тишина. Валя, любезна и усмихната, както обикновено, миеше огледалото в коридора. Ако преди две минути Надя не беше чула с ушите си репликите на работничката си, тя никога не би повярвала в подобно нещо…
-И какво направи? Каза ли й нещо?
– Все още нищо. Платих й, изпратих я, както обикновено. Не знам какво да правя. Обадих се на майка ми, казах й, че е била права и вероятно ще се разделя с Валентина. И майка ми ми каза – защо да се разделяте? Ти самата няма да си изчистиш; свикнала си с хубавото. Пък и трябва да си намериш друга помощничка. Всички са еднакви! Всички ще обсъждат и осъждат, никой с удоволствие и радост няма да ти мие банята!
– Хм. Интересна мисъл…
– Да… Майка ми казва, че тази поне чисти добре, плюс вече е проверен човек. Честна и чистоплътна. Пък новата, първо, че трябва да се намери, и второ – дали ще работи пак така добре? Не е факт…
***
Как мислите, че е правилно да се постъпи в тази ситуация?
Да се смени ли работничката и то спешно? Или да се преструва, че не е чула нищо, да изхвърли от главата си този момент и да си живее, както досега?
Всички ли дом помощнички не харесват работодателите си? Всяка ли може да постъпи по същия начин, както е постъпила Валя?
