Може би сте късметлии и имате истински и верни приятелки. На които вярвате повече, отколкото на себе си. На които можете да разкажете всичките си тайни и да получите добри съвети. Или такива, на които просто да се оплачете.
За съжаление, не случих на такъв човек в живота си.
Изгорих се 3 пъти. През последните години терминът “абуз” е много популярен. Когато човек се самоутвърждава за сметка на партньора, унижавайки го.
В продължение на 15 години не знаех за това и , ако ставаше дума за мен, си мислех, че се дължи на необикновеното чувство за хумор на моята приятелка или на собствените ми комплекси.
В останалото Даша беше перфектна: интелигентен и целенасочен оптимист. Зареждах се от нея, научавайки мъдростта на живота.
Но когато острото й чувство за хумор започна да ме убива в присъствието на съпруга ми, постепенно спрях нашата близка комуникация. Сега понякога се срещаме на неутрална територия.
Втората приятелка – Женя – беше ми другар още от гимназията. Правихме всичко заедно. Проблемите започнаха, когато започнахме да се интересуваме от момчета.
Например, срещах млад мъж. Между нас започваше да се оформя връзка… След известно време аз запознавах момчето с Женя, то полудяваше по нея и забравяше за мен. Факт е, че тя е много впечатляващо момиче: ярка казашка с перфектна фигура и море от чар.
Като видеше мъж, тя започваше да „разцъфтява“ и да точи лиги по него.
Тя познава съпруга ми, но аз съзнателно се опитвам да се срещам с нея по-рядко.
Комплекси и ниско самочувствие ще кажете вие. Възможно е. Но моят избор е удобното психологическо състояние.
Преди три години се запознах с третото момиче – Оля. Тя ми беше колежа. Прекрасно момиче.
Но това е човекът-беля. Винаги си създаваше някакви проблеми и после ни молеше за помощ: съпруга ми или мен. Ако в някои случаи не можехме да й помогнем, тя се сърдеше. По тази шричина редовно се карахме със съпруга ми. Не можеше да я понася.
Веднъж й дадох голяма сума, предупреждавайки я, че съпругът ми не знае за това. Месец по-късно Оля върна парите, но на картата на съпруга ми. Когато той й звъннал да я пита що за пари са и тя му разказала всичко. Имаше голям скандал вкъщи тогава…
Като цяло заобичах да живея без постоянна приятелка. Няма никакво ежедневно, безсмислено бърборене по телефона, няма задължително пазаруване, което много ме изтощаваше, не се страхувах, че тайните ми ще бъдат споделени с други хора.
Устройват ме редките срещи в кафенета и съобщенията в чата. Но дори и при такава комуникация, аз не разкривам тайните и детайлите от личния ми живот. Понякога наистина ми се иска, но не. Прости си мълча.
