На въпросите „Как си? Как се справяш?“, Поля винаги отговаряше, че всичко е просто перфектно. Въпреки че винаги беше с кръгове под очите… Тази година ботушите й навършиха 20 години. Не е това, за което си мислите, те са просто много качествени! Както и да е, защо да се вози с автобус? Винаги може да се разходи пеша…
Времето минаваше и хората постепенно загубиха желание да се месят в живота на Поля. Тогава дойде невероятната новина: Поля замина, остави съпруга си и децата си! Никой не знае в коя държава е, всички телефони са изключени, профилите й са изтрити…
Всички започнаха да я осъждат.
– Какво й липсваше? Тя живееше, като в приказка и сега реши да си намери някой богат чичка. Съпругът й толкова се грижеше за нея, а тя? Неблагодарно прасе се оказа! Но нека бъдем по-конкретни.
Да, той й построи къща, но освен Поля и децата им настани всички свои роднини там.
И те дойдоха с приятелите си – кучетата и котките! А техните къщи ги дават под наем. Поля обаче се чувстваше като администратор на хотел. Но какъв ти администратор? Тя беше чистачка…
Съпругът й приписа тази къща на майка си и в случай на развод Поля няма да получи нищо. Готвачът беше пак Поля! Нещо повече, тя готвеше за различни категории гости: за децата – една храна, за старите – друга, за тях – трета.
Освен това тя трябваше да готви специална храна за кучетата на зълва си. Свекървата веднъж й каза, че трябва да вземат пилета и прасенца. И пак Поля трябваше да ги отглежда. Но слава богу, зълва й беше вегетарианка! Тя не позволи на майка си да вземе животните.
Поля работеше на зеленчуковата борса. След работа трябваше да се прибира пеша вкъщи. Да, трябваше. Защото съпругът й контролираше заплатата й и на нея не й се налагаше да харчи пари за пътуване.
Децата на Поля са специална тема. Те бързо се научиха да се отнасят с майка си по същия начин, както всички възрастни в дома им. И се обръщаха към нея с думите: „Ей, ти!“. Не й беше позволено да прибира децата от училище, да присъства на родителски срещи. И всичко това, защото тя „не беше много разбрана и изглеждаше не много добре“.
Сега малко за пътуванията. Да, тя пътуваше! Но в ролята на кого? В ролята на бавачка за възрастни хора, в ролята на бавачка за чужди деца. Да прекара 2 седмици на морето, но нито веднъж да не се изкъпе! Ето на това му се вика ваканция…
Мина година вече, откакто Поля напусна това семейство. Скоро ще навърши 40 години. Сега тя се грижи за чуждите деца, но вече за пари. Тя живее край морето, събужда се всяка сутрин от виковете на чайките.
Наскоро тя купи първата си рокля. Страдаше дълго време, съвестта й я гризеше отвътре, но после си спомни, че е сама. Нямаше нужда да спестява за съпруг, свекърва, зълва и така нататък…
