Момичетата не трябва да се хвалят за работата си. Вие допринасяте за нейната деградация. Ако хвалите момичето за това, което е направила: много вкусно, много красиво, много чисто – в резултат се формира разбиране, че признанието ще дойде само за нейните услуги.
Признанието ще дойде при мен само за това, което съм направила. Това е принцип, унищожаващ жените. Правилното мислене за нещата – съм достойна за любов, защото съм аз, защото съм умна, защото съм домакиня, защото съм принцеса, защото аз съм си кралица в кухнята.
Тогава една жена е щастлива, защото й се одобрява нейната самата същност. Това означава, че за да получиш обичта, просто трябва да бъдеш себе си.
Това е принципът на възпитанието на момиче. Ако започнете да я хвалите само за заслугите й тя веднага ще започне да мисли: няма за какво да ме хвалят, любовта можеш само да спечелиш, т.e има услуга – ще има и любов.
Момчетата са напълно противоположни. Майките обичат да казват: ти си толкова прекрасен, толкова умен, толкова добър. Изглежда на пръв поглед правилно.
Всъщност, това възхищение само допринася за деградиране на един мъж, защото му се струва, че е най-добър сам по себе си. Човек е добър само ако постигне нещо.
Затова момчето, за да е успешно, и съвършено и да се чувства щастливо, трябва да говорите за неговите заслуги: много добре направено, много правилно , много умело.
Момчето се нуждае от тези нежни думи в по-малка степен, защото неговата природа се развива. Той се нуждае от похвала за това, което е постигнал.
Вместо да казвате: зайче, слънце – за по-големите момчета е много важно да покажете на гостите неговият самолет от Лего, който си го е направил сам. Това е по-важно от всички думи слънце, зайче и т.н.
”Вижте какво е направил, познайте кой го е направил. Точно така, Алешка го направи, това е моят син “- това е много по-голяма похвала, по-голям стимул за момчето.
А момичето няма да се почувства по-добре, ако с нейната супа ще се храни целият квартал. Тя просто ще помисли, че трябва през целия си живот да храни квартала със супа.
