В моя клас имаше момиче, което се казва Люба. Тя беше първата красавица в училището: стройна, модерна, с руса чуплива коса и големи сини очи. Е, не беше момиче, а кукла. Люба беше популярна сред противоположния пол, но пренебрегваше нашите съученици, предпочитайки по-големите момчета.
Бяхме приятелки. Харесваше ми да наблюдавам Люба. Ученето, общуването с хора, хобито – всичко това й се даваше без трудности, а тя изглеждаше толкова лека, безгрижна, отворена. Не бях грозна и аз, дори доста симпатична, но комплексирах на фона на Люба. За разлика от нея почти не намирах общ език с хората. Най-често редките ни съвместни излизания завършваха с това, че тя често си намираше ново гадже, а мен ме придружаваха до вкъщи. Завиждах ли й? Сега, след много години, ще кажа: „Да! И още как!“
Също така имах и друга съученичка – Надя. Тя беше непохватно момиче с рядка, най-често мръсна коса, събрана в тънка опашка и асиметрично лице. Надя много обичаше високите токчета и абсолютно не можеше да ходи на тях. Изглеждаше нелепо. И с нея бяхме приятелки.
В тези отношения аз бях Люба. На фона на Надя бях красива, модерна, интересна. И дори проблемите ми с комуникацията бяха като плюс за мен. Момчетата не проявяваха признаци на внимание спрямо Надя, пък и тя не се притесняваше особено за това.
Изминаха 18 години от завършването. Не общувам нито с Люба, нито с Надя. Поглеждайки назад, ще кажа, че едва ли е било приятелство в правилния смисъл, а по-скоро взаимно изгодна комуникация.
Външността и лекотата в живота на Люба никак не й помогнаха. Решила, че с такава фигура и лице няма да пропадне, тя не пожела да продължи да учи по-нататък. Люба се омъжи за богат чичко, роди две деца. В резултат – съпругът й я изоставил. Сега живее с издръжката на детето и заплата, като на продавач.
Надя се омъжи малко, след като завърши училище. Тя също има две деца. Но сега това не беше онази Надя, която познавах. Това е добре поддържана жена с безупречен вкус. И все още е щастлива в брака с избраника си.
А пък аз се научих в по-голяма или по-малка степен да общувам с хора и повече не завиждам на никой, и не се самоутвърждавам за сметка на другите. И да, аз също имам две деца.
