Жизнено и умно. Ето по тези правила трябва да се живее. Когато се омъжих, майка ми ми каза:
Бащината къща е и твоята къща също. Но искам да знаеш: да се върнеш тук с дрехите и нещата си можеш само веднъж. Вие ще се карате, може би – сериозно и силно. Но да се върнеш “при мама” можеш само веднъж – завинаги. Да бягаш напред-назад не е вариант. Затова, когато искаш да изкрещиш „Тръгвам си от теб!“ – помни: тръгваш си завинаги.
Ако не си готова за това – не си готова за брак. Тогава това звучеше твърдо, но след години мога да кажа, че това е много добър съвет. Не бива да се подаваш на изкушението да избягаш. Проблемът трябва да бъде решен с този, с когото е възникнал, т.е. със съпруга.
Втора точка: проблемът трябва да бъде РЕШЕН. Да се говори, да се обсъжда, да се аргументира. Но в никакъв случай да не мислиш вместо партньора. “Гледаше ме така, че веднага разбрах всичко” – не, така не трябва. Само чрез говорене, понякога дълго и упорито, но изказвайки всичко, без да се надяваш, че партньорът „ сам трябва да разбере“ или „че нали е очевидно“.
Да му кажеш какво точно не ти харесва, какво предизвиква раздразнението ти, как би могъл да постъпи по друг начин, с какво партньорът е недоволен – конкретно по всяка точка – как това може да се подобри или коригира. Да не се опитваш да предполагаш, да не прилагаш опита на приятелката си, сценарии от филми или други глупости. Просто да говориш и да слушаш. Второто е по-важно.
Трета точка: ние сме равни във всичко и във всяка ситуация обсъждаме нашите действия като равноправни партньори.
Четвърто: няма мъжки и женски отговорности. Който може, за когото е важно – той го прави. Качеството е приоритет. Това означава, че този, който мие чиниите по-добре – той ги мие, който глади по-добре – той глади, който печели пари по-добре – той печели пари.
Пето: всичко да остане под камъка. Докато не се вземе решение „ние се разделяме или развеждаме“ – всички проблеми остават вкъщи. Нито на майка, нито на приятел, нито, не дай си боже, на социални мрежи (за щастие, нямаше ги преди 17 години). Никога на никого не казвай, че „съпругът ми е задник“, дори ако в момента мислиш точно така.
Защото ще ти мине, ще се сдобрите, а околните ще си мислят, че той е задник (ако са на твоя страна) или, че живееш със задник (ако са обективни), или, че оклеветяваш светия човек (ако са на негова страна). Никога не се оплаквай на съпруга си. Е, с изключение на лекаря, ако се стигне дотам.
Шесто. Парите в семейството са общи. Всички. Няма значение кой ги е спечелил. Те са семейни. Големите разходи се обсъждат, малките – по преценка на страните. Но никой и никога не бива да казва „няма да ти дам пари“ или да пита „за какво си изхарчил парите“. Не говоря за ситуация, когато един от партньорите има зависимост, за която е готов да похарчи всичко, това е патология, извън дискурса. Във всички други случаи парите винаги са общи.
Седмо. Всички конфликтни, противоречиви ситуации се изясняват на място. Веднага. Без дъвчене, мислене със седмици, натрупване. Ако си се почувствала неудобно, обидно, ревниво, самотно, подценено – отвори си устата и си го кажи.
Осмо. Не манипулирай. Не създавай интриги – „Познай какво искам за рождения си ден!“ – не, никога. Директност, искреност – „Подари ми ми букет от 13 карамфила утре.“ „Искам нови яке и портфейл за подарък.“ Колкото по-лесно, толкова по-добре. „Ще се напия с приятелката си, ще се върне късно.“ “Имам коледно парти, ще пея в караоке, може би ще прекарам нощта с Васил.” Без трикове и мистерии.
Девето, произлизащо от осмото. Доверявай се. Ако съм болна, знам, че мога да помоля за леген, в който ще повърна. И ще избърша потното тяло на болния си съпруг, ако е необходимо. Няма да скрия, ако не дай си боже, ще се наложи да оперирам матката си. Или ще се разболея от рак, не дай си боже. И ако нещо подобно се случи и с него, не дай си боже. Ние сме заедно и в радост, и в скръб. Той знае, че си бръсна краката, а аз знам къде има пъпки.
И десето. Винаги знай и помни, че всичко може да се промени утре. Никога не разчитай изцяло на човек, не му възлагай живота си. Винаги мисли какво ще направиш, ако утре няма да го има. Винаги помни, че може да те няма утре. Без значение по какви причини: дали е паднала тухла на главата ти, болест, друг човек, внезапна емиграция, няма значение.
Всяка секунда може да останеш сама и трябва да изградиш живота си така, че в него да има и нещо друго освен партньора. Не си губи приятелите, не бъди зависима финансово. Винаги помни, че си човекът, който доброволно избра да живее с този човек. И той е човекът, който живее с теб не по-малко доброволно.
