Във входа беше тъмно. Александър включи фенерчето, сложи стълбата и замени изгорялата крушка. Това вече беше един вид ритуал, веднъж месечно я сменяше, защото тя изгаряше.
Съседите се ядосваха, осветявайки пътя към асансьора с телефоните си, но да похарчят няколко десетки рубли и 5 минути време , беше много сложо за тях всичките . Само на Сашо не му беше .
Ярка светлина засвети тъмните очертанията на стария вход. Въпреки солидната възраст на къщата, тя не може да се нарече класически вход в областта близо до Москва. Стените бяха украсени с рисунки, свежа боя покриваше парапетите на желязното стълбище, което минава по стъпалата. Очевидно е, че редовно се грижеха за него.
Вратата на блока скърцна . Залитайки, съседът Николай се изкачваше по стълбите.
– О, Сашо! Чудесно! Отново ли сменяш крушката?
– Е, да. Нищо не се вижда.
– Сашо, колко пъти да ти казвам! Това не е твоята работа, правителството трябва да направи за теб това! Плащаш ли данъците? Плащаш ! И в отговор на какво? Майната ти! Ето защо, остави, нека да отидем да пием по-добре бира.
– Не Кольо , трябва да взема сина ми от училище.
– Е, случва се!
Александър се върна в апартамента, бързо се облече и излезе навън. Февруарският сняг натрупа снеговалеж по улиците. Само пред входа беше чисто, защото той излезе преди час с лопата и изчисти снега.
– Тъпаци , само пред един вход изчистиха ! А за останалите не им пука! Чистачи…! – На следващия вход млад мъж в тъмно палто, излезе от ново Ауди и търсеше виновника на купчини от сняг.
Александър се усмихна и тръгна по улицата. Училището беше само на 5 минути. Той ходеше, наслаждавайки се на зимното време.
Влизайки във фоайето, той видя сина си, учителят го държеше за ръка. До него имаше друго момче със синио око и родителите му, които гледаха на Александър с омразен поглед.
– Трябва да говоря с Вас !
– Слушам Ви, Анастасия Сергеевна.
– Синът ви удари съученик. Интересувате ли се от възпитанието му?
– Сергей, защо го удари? – попита Александър.
– Той хвърли чантата ми в кошчето! – отговори синът, с пусната глава.
– Тогава направи всичко вярно.
– Какво ?! – родителите и учителят извикаха в един глас.
– Вашият син обиди и унижи сина ми. За което получи заслужен удар. И точно така възпитавам. Нещо не ви харесва или какво, по вашето мнение, какво би трябвало да направи той?
– Трябваше да дойде при мен и да се оплаче! – извика учителят.
– Първото което е , Вие допуснахте тази ситуация да се случи пред Вас.
– Аз излязох …
– Това се случи по време на училище , ситуацията е настъпила пред Вас , а значи виновна сте Вие. – Александър я прекъсна.
– И второ, когато човек е унижен, особено ако е момче, той трябва сам да разреши проблемите си и да не бяга да се оплаква.Той когато порасне, пак ли ще тича, за да се оплаче, като ще го бият или ще го унижават?
– Той ще се оплаче пред полицията! – казаха гневните родители.
– Разбира се, той ще се опита да действа в рамките на закона. Но първо което е , той ще защити себе си и семейството си. В случай , когато няма да може да го направи сам, ще се обърне в полицията.
Той взе сина си под ръка и под възмутените викове на учителя, и родителите тръгна към дома.
– Гордея се с теб, Сергей.Ти си направил правилното . И за това утре ще отидем на стрелбище, за което питаше напоследък.
– Благодаря ти, татко! Синът погледна баща си с усмивка. – Кажи ми, защо учителят ми се караше ,а ти ме хвалиш? Ти всеки път казваш да я слушам.
– Затова ти сам трябва да можеш да се защитаваш. И ти трябва да можете сам да решаваш проблемите си, без моята помощ, на майка ти или някой друг. Преди да се оплачеш на някого, първо трябва да се опиташ да решиш всичко сам. Спомняш ли си как за първи път не можа да напишеш няколко думи?
– Да, ! – Сергей се засмя.
– Помня как те карах да пишеш на баба ти и забранявах на майка ти да ти помага. Ти го правише цял ден, но накрая успя. Така и във всичко останало. Първо направи всичко сам. И после се оплаквай и питай другите. Разбра ли ?
– Да, татко, разбирах те.
– Добре. И да, от днес, не си тревожи относно оценкити си . Вярвам , че ще се справиш със своите домашни без моя контрол.Сам.
P.S. Не забравяй да споделиш тази публикация с приятелите си!
