Аз съм на 55 години. Имам три възрастни деца. Най-големият завърши университет, намери си работа и веднага се ожени. Според мен това е рано, но това е неговото решение. И една година по-късно станах баба.
И какво си мислите? Синът ми идва при мен почти всяка седмица и:
– Мамо, вземи внучето си за уикенда! Ние сме млади, искаме да се позабавляваме!
Ама аз всичко разбирам… Но, наистина ли остарявам и не искам и аз да се забавлявам? Аз също искам да се срещам с приятелки вечер, да пия кафе, искам да се запиша на йога. Защо трябва да съм детегледачка на внуците си?
Миналата седмица средният син ми казва:
– Мамо, ние с Людмила (това е негова приятелка) ще имаме дъщеря, тя вече е на 5-тия месец! Скоро няма да ти е скучно!
Съжалявам, но кой каза, че преди ми е било скучно? Бях абсолютно добре. Не ми е било скучно. Искам да живея за себе си. Сега не знам какво да правя. Няма да го преживея, ако и дъщеря ми каже, че ще имам още един внук.
Как да кажа на децата, че искам да бъда сама? Без внуци и тяхното внимание? Защо всички мислят, че бабите искат да се грижат за децата?
Всичко това са глупости. Бабите искат да живеят за себе си и да пият кафе вечер с приятелки.
