Често чувам разговори на неомъжени жени с деца, че е трудно да се оженят, които сега се нуждаят от тях. Искам да ви разкажа как се е омъжила майка ми в 47 с четири деца!
Майка ми мислеше за проблемите на потомството твърде късно, когато навърши 34 години – за първи път забременяла със мен.
Тя никога не е молила баща за помощ, винаги го е предпазвала от ежедневни проблеми, от плъзгачи и детски викове. След шест , още една бременност. Трима !!!
Лекарите бяха много разтревожени за майка ми, вече беше над 40, а още и със трима – те се страхуваха, че тя не може да понесе това, но майка ми изненада всички. Скоро се родиха моите трима братя. Вече искаше помощ от баща ми . Той беше много недоволен.
След като каза, че е спестил пари, и е тясно да живеем в двустаен апартамент и затова предлага да го продадем и да се добави, за да си купи по-голям. Майка скочи от щастие, но щастието не продължи дълго. След като майка ми подписа разрешението за продажба, баща ми продаде апартамента и изчезна. Както се оказва по-късно, той е уморен от толкова много деца, жена му е остаряла и има любовница. Те се разведоха. Мама подаде молба за издръжка, но той не плати. Не можеше да оспори продажбата на апартамента.
Преместихме се в едностаен апартамент, който се остана от баба ми . Беше много трудно. Малко място , пари, храна и винаги плпчещи трима ми братия . Когато те отидоха в детската градина, стана малко по-лесно, поне успявах да си свърша домашното. В детската градина, която не знаеше, те мислиха, че майка ми е баба на тризнаци. Тя изглеждаше по-стара, заради вечната умора.
Баща ми не ни посещаваше, не помагаше и близките му по същия начин. Нас четирима деца той просто изтрил от живота си.
Мама вече нямаше намерение да се ожени, не вярваше, че е възможно, но съдбата реши друго. Някак отиде на разходка с братята в парка, аз отидох с нея да помагам . Тя седеше тъжно на пейката, един мъж минаваше и спиря.
– Защо толкова красива жена тъжна?
– Човече, какво ти трябва?
– Можете ли да се запознаете? Или сте женени?
– Не съм , но имам четири деца, трима от които сега се играят в пясъчника.
Тя стана и отиде към братята.
Следващият път, когато го срещнахме отново, той се опита да говори с нея, после отново. Мама най-накрая се отказа. Те се сивяха в парка, говориха. Тогава едина нейна приятел предложи да се остане с нас и тя да отиде на среща с този мъж . Четири месеца по-късно той й предложи брак. Подкрепих мама.
Приемен баща човек със средни доходи, но той не се страхуваше да вземе жена с деца. Сега са заедно 12 години. Искам да кажа, че той е най-добрият баща . Той носи майка ми на ръцете си, се отнасяше към нас като към свои деца.
Той ни отгледа всички, през всичките тези години той не гледаше, докато майка ми не излези на работа, но зарплатата ий беще малка . Той на всеки, тя купуваше бонбони, на всеки нова раница от началото на учебната година, въпреки че няма значение дали старата все още може да се носи или не. Всяка вечер той четя приказки, в неделя вставаще и правище палачинки , за да поспи мама по-дълго. Е такива има мъже.
