Ти беше грешката на младостта, остави ме на мира

Те станаха родители на 16 години. Но, те се разделиха със скандал. Джулия разбра, че нито тя, нито синът й Дима не се нуждаят от него . Тогава тя дори започнала да мрази сина си. Той е отгледан от баба и дядо.

Година по-късно тя е в друг град с новия си любовник. Родителите на момичето толкова се срамували от това как са я отгледали. Но беше прекалено късно да променят нещо.

 

Баба и дядо направиха всичко, за да дадат на детето добро детство. Разбира се, те не можеха да заемат мястото на родителите, но се опитаха да се уверят, че дететл не чувства това.

Детето порасна и е благодарен за всичко. Дадоха му добро образование.

На сватбата на лелята на момчето дойде и неговата „майка“. Тя вече имаше трети брак. Сега тя отгледа дъщери. Най-големата беше вече на 10 години, а най-малката на 1 година.

Момчето толкова се зарадва, че можеше да общува със сестрите си. Той искаше да застане пред майка си и да попита защо тя направи тока?

Въпреки че беше обиден от майка си, той все още я помнеше и чакаше. Той дори държеше нейната снимка в джоба. Дядо му беше възмутен от това, но не искаше да лиши внука си от вярата в доброто сърце на майка му.

И сега Джулия стои на верандата, с роднинити и разговаря за красивите си дъщери.

Тогава момчето се появи и попита:
„Не съм ли твойто дете?“
Джулия погледна човека и каза:

„Кое дете? Вие сте грешка на глупавата младост! Баща ти беше прав, когато ме накара да се отърва от теб!

Изминаха много години. Човекът вече имаше собствено семейство. Той вече беше баща и живееше с любимата си жена в апартамента си. Получава обаждане от непознат номер.

Това беше тя. Тя помоли сина си да вземе сестра си, която постъпи в университета в близост до неговата къщата, защото не може да остане в общежитието.

Той просто каза, че тя набра грешен номера.

Взе сина си на ръце и каза, че те ще отидат при майка му. И всички заедно отидоха при бабата, която го отгледа.

Взеха ги и заедно отидоха за три дни. Много приятели започнаха да осъждат постъпката му. Но той нямаше вината за това. Той имаше една майка, която безкористно го отгледа –това е баба.