1. Jamon Iberico de Beyota – около 200 долара за кг
Jamon Iberico de Beyota е направен от най-крехкaта специална порода Cerdo Iberico, известна още като Pata Negro, което означава чернокопитни. Често месото се продават с оставено копито, за да докажат автентичността.
Свинята ражда не повече от 15 прасенца годишно, които в продължение на 2 години хранятна свободна паша. Така мазнините се разпределят равномерно по мускулите и не се натрупват мазнини. Бейотните жълъди са значителна част от храната на прасетата те придават на месото специален ядков вкус.
Месото се суши най-малко една година, а някои и 4 години. По този начин са необходими около 5 години постоянни инвестиции, за да се получи гурме продукт. Iberico de Beyota jamon не е толкова солен, колкото да речем Прошуто ди Парма или Дори Серано хамон.
Освен това мазнините в него се разтварят почти веднага на езика ви, защото се топят с телесната температура. Това е една от причините, поради които вкусът на продукта е толкова необичаен.
2. Морски патици – около 300 долара за кг
Морските патици, макар и да се наричат мекотели, са ракообразни. В естественото си местообитание те здраво се придържат към скалите и можете да ги откачите само с ръка, като ги съборите с остър нож. Ловът на морски патици крие смъртоносен риск: можете да се плъзнете по острите скали, покрити с мокър мъх и водорасли и да паднете.
Бледорозовото месо на патиците прилича едновременно на месо от омар и на стриди. Те се консумират на пара или сурови.Патиците имат вкус на черупчести, но не е нужно да се дъвчат толкова старателно. Техният сок наподобява ликьор от стриди, но е по-малко солен. По принцип бих казал, че имат много чист океански вкус.
3. Говеждо месо от Мацусака – от 400 долара за кг.
Това говеждо месо се произвежда в Япония, в префектура Мацусака. За месо се използват крави от същата порода, както и за говеждото месо Кобе, но производствените изисквания са още по-строги. Те изискват само юници на възраст около три години, отгледани на свободна паша.
Диетата на животните трябва да включва напитки с мая, всеки ден те се масажират с меки оризови метли, а вечерта в хамбарите им се пуска класическа музика, за да спят по-добре. Месото, с най-фините жилни мазнини, е толкова нежно, че изразът „топи се в устата“ вече не е метафора.
4. Kona Nigari вода – 533 долара за литър
Водата Kona Nigari се продава в скромни, незабележими бутилки – тя не е в кристална бутилка или златни букви. Неговата уникалност се крие не в опаковката, а в това откъде идва течността: тя идва от минерален извор, открит на дълбочина около 900 метра край бреговете на Хавай.
Според изследванията уникалният състав на електролити и минерали на Kona Nigari бързо възстановява водния баланс на тялото и подобрява производителността.
5. Картофи La Bonnotte – около 600 долара за кг
Картофите La Bonnotte могат да се отглеждат само на малък парцел земя на остров Noirmoutier-en-l’Ile, разположен в Бискайския залив. Пясъчната почва на това място е оплодена с водорасли, климатът се определя от океана. Годишната реколта е само 100 тона и може да бъде събрана
само на ръка. Във Франция произвеждаме световноизвестни напитки, сирене, гъши дроб, а най-скъпият ни продукт са картофите.
6. Стриди Royal Coffin Bay – около 900 долара за кг
Стридите на Coffin Bay се наричат кралски по някаква причина. Те имат наистина впечатляващи размери, отлична текстура и сложен интензивен вкус: и солен, и сладък, с дълъг океански послевкус.
За да могат гастрономите да извлекат стрида от черупката, 10 пъти по-голяма от стандартната черупчеста раковина, им е позволено да растат безпрепятствено в продължение на 6-7 години във водите на залива Коффин край бреговете на Южна Австралия.
7. Пуле сирене – от 1000 долара за кг
Твърди се, че сиренето Poule има много подобен вкус както на сиренето Manchego, така и на ронливото сирене feta, а освен това е много здравословно. Но не това го прави толкова скъп, а изключително ограничената му наличност.
Пуле се прави от млякото на застрашени балкански магарета – само на едно място на земята – в сръбския резерват Засавица, където всички останали индивиди от тази порода живеят по света. В стадо от около 100 глави всяко магаре се дое на ръка, като се получават около 300 мл мляко наведнъж. За производството на 1 кг деликатес са необходими 25 литра. Сиренето се предлага изключително по предварителна заявка.
8. Традиционен балсамов оцет – от 2000 долара на литър
Традиционният балсамов оцет (aceto balsamico tradizionale) се произвежда в Италия в много ограничени площи и само от местно грозде. Плодовете се пресоват, полученият сок се вари най-малко 12 часа, след това се изсипва в голям съд с оцет и се държи 1 година.
След това, в продължение на още няколко години, оцетът ще отлежава в няколко бъчви от различни видове дървесина, всяка година по-малки и по-малки, тъй като количеството на продукта естествено намалява с времето. Само след 12 години оцетът може да се счита за готов и той ще бъде най-евтиният сорт. Златният период на стареене е от четвърт век.
9. Бели трюфели от Алба – от 6000 долара за кг
В Италия растат общо 9 разновидности на годни за консумация трюфели, като най-ценните от тях са белите, особено тези, намиращи се в района близо до град Алба.
Белият трюфел е особено рядък, защото му липсва външна обвивка и става крехък те имат деликатен аромат и добре балансиран вкус, поради което се използват в най-изтънчените ястия. Те са по-редки и скъпи. Затова ресторантите използват черни трюфели. Също добре, но не толкова вкусно и по-евтино.
10. Пери бали мед – от $ 7000 за кг
Медът, който се нарича магически или елфически мед, е изключително скъп не защото е див мед, а защото се събира от стените на пещера в планината Саричайр Даги. За да се насладите, имате нужда от помощта на професионални алпинисти: пчелните кошери са разположени много високо. Годишно се добиват не повече от 20 кг, количеството е нестабилно и зависи от метеорологичните условия.
11. Пъпеш “Цар Юбари” – от 10 000 долара за кг
“King Yubari” е хибрид от пъпеш, открит само в префектура Сидзуока в централна Япония. Плодовете изискват постоянна грижа. Освен стандартната внимателна грижа, всеки от тях е увит със специална хартия, докато расте, така че мрежестият модел да е перфектен.
След това ежедневно се масажират и полират на ръка. Само пъпеши, които са безупречни на външен вид и съдържат определен процент захар, се класифицират като първокласни. Ще бъде около един на всеки хиляда. И именно тя ще навлезе на пазара под името Крал Юбари
12. Птичи гнезда – до 10 000 долара за кг
Ядливи птичи гнезда се използват в китайската кухня повече от 400 години. Смята се, че са изключително полезни за здравето, тъй като втвърдената слюнка на птици е богата на желязо, калций, магнезий и калий. Най-скъпите гнезда са наситено червени. Те могат да бъдат намерени само в пещери, богати на азотни изпарения. Когато изсушените гнезда се накиснат и изпарят във вода, те частично се разтварят и стават желатинови.
13. Грозде “Римски рубин” – 13 300 долара за кг
“Roman Ruby” е сорт грозде, който се подлага на най-внимателен подбор, преди да бъде продаден. Само гроздове с тегло най-малко 700 g ще ударят по рафтовете, всяко зрънце в тях ще тежи поне 20 g и в него ще има над 18% захар. Купувайки такъв куп, гарантирано ще получите само големи сладки плодове и ще трябва да платите за
14. Гъби Ярцагумбу – от 18 000 долара за кг
Много хора познават гъбите Yartsagumbu под името „китайски кордицепс“. Тези мънички, често не по-големи от кибрит, гъби паразитират върху определен вид насекоми, разпространени в строго ограничен район – високо в планините на Тибет.
Невъзможно е изкуствено да заразите ларвите с ценна гъба, така че трябва да го търсите в дивата природа. В китайската медицина кордицепсът се счита за магически лечебен агент и като афродизиак се използва в храната, като подправка за патица или пиле.Ако искате да видите нещо наистина странно и скъпо, вижте кордицепс. Повече билкова добавка, отколкото храна, но относително малка порция струва хиляди долари.
15. Хайвер от белуга Almas – от 25 000 долара за кг
Този хайвер е наистина златист и не само цената, но и цветът на яйцата: те изглеждат като светещи полупрозрачни бежови перли. Такива яйца се раждат от белугата албинос, която за разлика от стандартните си спътници достига зрялост не на 20, а на 60–100 години.
Тази риба се среща в южната част на Каспийско море близо до Иран и в природата са останали много малко такива индивиди. Вкусът на деликатеса е деликатен, маслен, с фини орехови нотки.
Не само вкусът, но и миризмата определят цената на хайвера.
Смятате ли, че тези продукти струват толкова много пари? Може би сте опитали някой от тях и ни разкажете за впечатленията си?
